Игра с награди от Сони и SolnaGYM
„Приключението на Острова на НОС“
Правила на играта „Приключението на Острова на НОС“
Организатор
Играта се организира от SolnaGym – солна стая и зала за групови занимания.Период на играта
Играта стартира с началото на приключението и продължава до 31 януари 2026г.Участие
Всеки желаещ може да получи карта с 20 бели полета (стикер места) при първо посещение в SolnaGym.
Участниците събират стикери всеки път, когато посетят солна стая или групово занимание в SolnaGym.
Предаване на картата
Попълнената карта със събраните 20 стикера се предава в SolnaGym най-късно до 31 януари 2026 г. Като се обработва от екипа на рецепцията.
Награди
Всички участници, предали попълнена карта, участват в томбола за голямата награда – уикенд за двама в Банско.
Допълнителни награди ще бъдат обявени от Организатора в хода на играта.
Теглене на томболата
Томболата ще бъде изтеглена публично след края на играта, като датата и мястото ще бъдат обявени в solna.bg и във Facebook страницата на SolnaGym.
Общи условия
Право на участие имат всички физически лица.
Няма ограничение за възраст, но при участие на деца картата се попълва от техните родители/настойници.
Организаторът си запазва правото да променя правилата и условията, като своевременно публикува актуална информация на solna.bg.
1. СРЕЩА СЪС СОЛНИЯ СТРАЖ
В най-дълбоката пещера на Солното кралство, където въздухът блестеше като звезден прах, Сони се озова пред невероятно същество – Солният страж. Огромен, син октопод с пиратска шапка, кожен елек и солена копие-стрела, той изглеждаше едновременно страховито и мъдро. Мустаците му потрепнаха, когато видя лисичката.
- Добре дошла, лисичке Сони - проговори той с глас като морски вятър. - Аз съм Пазителят на тази пещера и на всички добри сили, скрити в солта.
Той ѝ подаде древна карта с 20 магически символа с формата на лепенка.
- Всеки път, когато влизаш в солената стая, ще получаваш по една от тези лепенки. Всяка символизира мисия, в която побеждаваш вирус, бактериен пакостник или мързелив дух. Събери ги всички, за да станеш Пазител на Дишането, точно като мен.
Сони пое картата с лапичка, усмихна се широко и кимна:
- Готов съм!
Така започна вълшебното ѝ пътешествие през 20 мисии в SOLNAGYM – където всяко посещение беше крачка към здраве, смелост и солена магия
2. СРЕЩА С КИХЛЮЗ
Още при първото си влизане в солената стая, Сони усети как въздухът леко боцка муцунката му. Въздухът беше различен – нежен, но мощен. В този миг, зад един солен блок, се изтъркули Кихлюз – мъничък, злобен вирус, който кихаше шумно и обичаше да се завира в нослетата на децата.
- Ха-ХАПЧУ! Ще ти запуша носа, Сони! - изрева той и се втурна напред, размахвайки сополеста пръчица.
Но Сони беше бърз. Той пое дълбоко от соления въздух, напълни гърдите си със здраве и с мощно издишване издуха Кихлюз обратно в тъмнината.
- Тук няма място за теб, Кихлюз! - извика Сони.
Кристалът му на картата заблестя – той направи още една стъпка по пътя на своето пътешествие. А нослетата на всички деца в солената пещера си отдъхнаха.
3. ДУЕЛ СЪС ЗАДНОСОПОЛКО
Една сутрин Сони усети нещо странно - сякаш нещо се стичаше зад носа му и се криеше дълбоко, точно където лапичките не достигат – в гърлото. Изведнъж от сенките изпълзя един лигав, прозрачен и хихикащ се гад - Задносополко.
- Хо-хо-хо! Никой не може да ме извади оттук! Аз съм кралят на задните хреми! - просъска той, увивайки се около преградата на Сониното носле.
Сони не се уплаши. Извади от раницата си няколко бонбона солен карамел, които беше получил от Солния страж. Пусна ги на земята и Задносополко, лаком както винаги, се втурна към тях.
В този миг Сони подскочи, направи три солни кихавици - „КХА! КХА! КХА!“ - и го издуха завинаги от нослето си!
- Ха! Мисия "Чисто носле" е завършена! - усмихна се Сони.
4. БИТКА СЪС ЗЛАТА БАКТЕРИЛА
Един ден Сони усети, че около него въздухът е по-гъст, а детските нослета отново започнали да шмъркат. Това можеше да значи само едно - Бактерила е наблизо. Царицата на сополестите кралства, злобна и надменна, се носеше във въздуха с корона от гнойни капчици и зловонен смях.
- Аз съм вечна! Сополите са ми армия! - извика тя, размахвайки скиптъра си от мръсотия.
Сони не губи време. Хукна към SOLNAGYM, където знаеше, че солният въздух е най-силен. Щом влезе в стаята, кристалите на стената засветиха, въздухът заблестя, и солна буря се разнесе в помещението.
Бактерила започна да киха, да се кахъри и да се свива, докато не изчезна във вихър от сол и пара.
- Само солта може да свали царица! – прошепна Сони и продължи смело напред!
5. ПОБЕДА НАД КАШЛИКУС
Един ден, унесен в игри, Сони чу странен шум - като свирка, като вятър в тръба. Не беше вятър обаче, а Кашликус – подъл мишок с пушечни дробове, който обожаваше да се кара гърдите да хриптят.
-Кха-кха-кха! Обичам да си свиркам в бронхите на децата! -изрева той и издиша облак дим.
Сони не се уплаши. Спомни си какво бе научил от Солния страж:
„Вдишай смело, издишай бавно!“
И започна: вдишваше дълбоко от чистия солен въздух, задържаше малко… и издишваше като истински герой. Един, два, три пъти.
Кашликус се сбръчка, изгуби си гласа… и изчезна с последната си хрипка.
-Дишането е сила! -прошепна Сони и се усмихна.
6. ИЗЧИСТВАНЕ НА ГЪРЛЕНИТЕ ПАЯЖИНИ
Днес се случи нещо странно. Сони почувства гъдел в гърлото си, сякаш там се беше настанило нещо лепкаво и досадно. В огледалото на солената стая той зърна отражението на Гърлобой - неприятно същество със сиви пипала и глас като скърцаща врата.
- Аз плета паяжини в гърлата, за да ги карам да болят и сърбят! - изръмжа той, докато протягаше нишки от лигав страх.
Сони стисна лапички, отвори широко уста и пое дълбоко от соления въздух. После започна да шепне заклинанието, което бе научил от Старата Солена Мечка:
„Солчица чиста, мъгла добра - изчисти гърло със светлина!“
И докато въздухът изпълваше гърлото му, паяжините започнаха да се топят.
Гърлобой изпищя, оплете се в собствените си нишки… и се разпадна в облаче пара. Сони си отдъхна и си припомни, че за да не среща Гърлобой трябва да се храни добре и да се пази.
7. ИЗГОНВАНЕ НА УХОВЪРТ - УХОТО БОЛЕЩНИК
Една нощ Сони чу странно бучене в едното си ухо – като далечно гмуркане, последвано от… злобно сумтене. Пред него се появи Уховърт – досаден тип с антенки и ядосан поглед.
- Ха! Аз се настанявам тихо, когато децата са настинали! Задръствам ушите, карам ги да болят, и никой не може да ме изгони! – изръмжа той, докато зелените му звукови вълни проблясваха.
Сони се сети за тайното оръжие на Солния страж -успокояващият дъх. Застана в центъра на стаята, вдиша бавно и дълбоко, и започна да танцува с въртеливи движения, които раздвижваха въздуха около него.
Солният облак се завихри, завъртя се около Уховърт и… прас! – втурна се направо в ухото му!
-Айййй! Това е краят! -извика ухото-болещник и се изпари със злобен писък.
Сони си сложи ръка зад ухото и се усмихна:
-Ха, чувам ясно като кристал!
8. МАГИЧЕСКА ПРЕГРЪДКА ОТ ЛЕЧЕБНАТА ПАРА
След тежкия сблъсък с Уховърт, Сони се почувства уморен. Въздухът в солената стая сякаш утихна… и тогава се появи тя - мила, пухкава мечка с крилца и вълшебна пръчица.
-Аз съм Фея Лечебна Пара, пазителка на покоя и възстановяването – прошепна тя, държейки малко метално чайниче, от което се виеше ароматна пара.
Тя доближи Сони и го обви в топла, магическа мъгла. Парата беше нежна, като гушкане на мама, но също и силна – прочисти дробчетата му, успокои гърлото и отпусна напрежението в лапичките му.
-Понякога най-голямата сила е в почивката - каза феята с усмивка. - Не забравяй да се погрижиш за себе си.
9. СОЛНО СЪСТЕЗАНИЕ ПО ТЪРКАЛЯНЕ:
ПОБЕДА НАД ОТЕГЛЯН
Един ден Сони забеляза, че децата около него лежаха отпуснати и мълчаливи. Не се смееха, не играеха... В ъгъла стоеше той - Отеглян, сив, мърморещ вирус с пижама и вечно сърдит поглед.
- Ставането е досадно… Движението е изморително… Защо просто не си полежим? - мързеливо изсумтя той, изпращайки вълни от скука към всички.
Сони разбра, че трябва да действа.
-Няма пижамени мрънкала в соленото кралство! – извика той и се завъртя в задно салто, започвайки най-лудото солно състезание по търкаляне!
Пухкавата сол летеше навсякъде, а Сони се търкаляше, скача и кикотеше. Децата не устояха – и те се включиха! Смехът и движението разпръснаха Отеглян като прашинка на вятъра.
-Дори мързелът не устоява на играта! -засмя се Сони, целият в сол.
10. Мисия „Усмивка“: среща с Госпожа Усмивка
Сони забеляза, че в стаята е тихо, но… някак сиво. Децата бяха здрави, но лицата им – без усмивки. В този миг пристигна Госпожа Усмивка – цветна, мъдра госпожа с лице на цвете, очила със златни рамки и нежна маргаритка в ръка.
-Здравето е прекрасно, но не е пълно без радост - каза тя и погали Сони по ухото. -Понякога усмивката е най-могъщата магия.
Сони ѝ се усмихна, после се обърна към всички и започна да прави най-смешните физиономии, които можеше. Разказа как е победил Кихлюз, как е надхитрил Задносополко и как Уховърт избягал от солена буря.
Скоро цялата стая ехтеше от смях и радост. Децата се усмихваха до уши, а солта във въздуха блестеше по-силно от всякога.
-Това е най-лесната и най-силната ми победа - прошепна Сони - И най-щастливата.
11. Преследване на Хрипко – бронховият бегач
На това свое приключение, Сони чу познато, зловещо подсвиркване - не весело, а дразнещо и задъхано. През солената мъгла тичаше Хрипко – коварен тип с лилаво лице, черно наметало и крива усмивка.
- Свиря си в гърдите на децата, докато спят… и ги събуждам с хрип и ужас! - изхили се Хрипко и изчезна в облак прах.
Сони не чака. Изтича след него, през завоите на солените дюни, и дишаше точно както го беше учила Феята Пара: дълбоко, плавно, спокойно.
С всяко вдишване, бронхите му се изпълваха със сила. С всяко издишване – Хрипко губеше енергия. Накрая, когато вече не можеше да тича, Сони го изпревари и застана пред него.
- Твоят концерт свърши, Хрипко. Тук се диша чисто! – каза той и духна последната струя солен въздух право в лицето му.
Гърдите на Сони бяха леки, а усмивката му – широка. Той продължи по пътя си!
12. Улов на Прахула – праховото чудовищe
Сони беше отседнал в една страноприемница по пътя си. Докато планираше как да продължи пътя си, усети, че въздухът е… тежък. От тавана се спусна нещо рошаво, пухкаво и леко странно - Прахула! Цяла в прах, с цилиндър, превръзка на окото и метличка в ръка.
-Аз живея в навсякъде, където може да се събере прах - възглавници, плюшки и завивки! Карам децата да кихат и да се чешат! - засмя се тя и разпиля облак от прашинки.
Сони мигом включи халогенератора – вълшебно устройство, подарено от Солния страж. То излъчи вихър от микроскопични солни кристали, които започнаха да се въртят като торнадо.
Прахула се опита да избяга, но се завъртя в облака и… пуф! – превърна се в свежо, чисто въздухче, което Сони с удоволствие вдиша.
-Няма място за прах в соленото кралство! -извика Сони победоносно.
13. Капан за Вирузия –
хлъзгавата кралица на треските
Сони забеляза нещо нередно – няколко деца изглеждаха зачервени и отпуснати, макар че си мислеха, че просто са настинали. Сони присви очи. Това не беше обикновена настинка... Това беше Вирузия – коварната кралица на треските, дегизирана с усмивка и термометър в ръка.
-Аз се крия зад леки симптоми, но щом вляза – разболявам до шушка! -засмя се тя, въртейки короната си.
Но Сони вече познаваше този номер. Вдигна магическия си кристал, пое въздух и изрече:
„Солна мъгла, замрази лъжа – заключи треската с ледена магия!“
Изпод пода се надигнаха солени кристали, които обгърнаха Вирузия в камера от солен лед. Тя изписка от изненада и замръзна в най-хитрата си поза.
Сони кимна: -Треската няма шанс срещу хладнокръвие… и грижа!
14. Заблуда от Сънелко – духчето на мързела
Една сутрин, Сони се събуди и значеше, че трябва да продължи бързо по пътя си, следвайки картата. Обаче... нямаше сила. Изтягаше се, прозяваше се, дори не искаше да си измие зъбите. Въздухът беше гъст като сън, а от сенките се подаваше мъничко, пухкаво същество с чаршаф вместо плащ и сънливи очи -това беше Сънелко, духчето на мързела.
-Пшшшт… остани си в леглото… не се движи… няма нужда… - шепнеше той, докато размахваше възглавничка с изкушаващ пух.
Но Сони не се поддаде. Изведнъж скочи в центъра на бивака, който си беше направил, завъртя се, направи няколко подскока, солно кълбо и… започна да танцува! Беше толкова забавно, че се разсъни бързо.
Сънелко се опита да го спре, но движението го отслабваше. Накрая се разпадна на мънички парченца и изчезна с въздишка:
-Ох, толкова си… активен… чу се в мъглата.
-Движението е най-добрият будилник! -засмя се Сони и направи последно салто.
15. Обсада на Гадорез – царят на сополите без край
По пътя Сони срещна поредно предизвикателство. Усети влажно смъркане да ехти из солната стая. От пода, плъзгайки се бавно, се появи Гадорез – лепкав, лигав и надут, с корона от храчки и плащ от сополи. Очите му светеха жълтозелено, а гласът му звучеше като хъркане през нощта.
-Аз не бързам - каза той с мазна усмивка. - Но винаги стигам до всяко носле! Кап… кап… кап...
Сони се изпъчи насред стаята, грабна от пода шепа сол и я хвърли във въздуха. Тя заискри и образува блестящи солни звезди, които се завъртяха около всички деца. Звездите се наредиха като купол, невидим за злото, но могъщ срещу сополи.
Гадорез се опита да премине, но солта го спря. Засъска, завъртя се на петно и избяга, оставяйки след себе си само малка локвичка... и една забравена кърпичка.
Сони прошепна:
-От сополи няма страх, когато смел си ти юнак!
16. СРЕЩА СЪС СНЕЖИНКАТА БЕЛА
Сони днес се почувства уморен. След битките с вируси, кашлици, сополи и мързеливи духчета, лапичките му натежаха, а опашката му едва се вдигаше.
Тъкмо когато затвори очи за миг, във въздуха започна да се върти нежна, светеща снежинка. След нея пристигна тя – мъничка, пухкава Снежинката Белка, с бели лапички и кристал в ръка.
-Здравей, храбри Сони -прошепна тя с глас като пух. -Дори героите имат нужда от почивка… и тя също лекува.
Тя докосна челото му с пръчицата си, и мигом около него се разля лекота – дъхът му стана по-дълбок, муцунката – по-ясна, а сърцето му – отново пълно с енергия.
-Благодаря, Белке -прошепна Сони. -Сега мога да продължа.
Героите не се отказват -те просто си поемат дъх.
17. Танцуващите антитела –
активиране на защитниците на тялото
Сони забеляза нещо необичайно – в солното кралство беше тихо, но въздухът… сякаш трептеше от очакване. Изведнъж около него се появиха Танцуващите антитела – малки светещи същества с шапки, щитчета и весело настроение.
-Ние сме Защитниците на тялото! -извикаха в хор. -Когато ти дишаш чист въздух и се движиш, ние се събуждаме и започваме да… танцуваме!
Започна соленото им хоро – те се завъртяха около Сони, вдигаха щитчета, размахваха малки мечове от светлина и избутваха лошите микроби извън соленото кралство.
Сони не можа да устои – включи се в танца.
-Когато съм активен и се грижа за себе си, и тялото ми се грижи за мен -прошепна той.
Сони се усмихна и продължи напред -с армия от танцуващи приятели зад гърба си.01
18. КАПКАТА КАПЧО И БУРКАНЧЕТО С УСМИВКИ
По пътя Сони усети как нещо ситно и тъжно го следва. То капеше ту от нос, ту от очички… и оставяше след себе си малки локвички. Това беше Капчо -жива капка, която събираше сълзички, сополки и всички дребни неволи на децата.
- Аз съм просто капка... никой не ми се радва -промърмори Капчо и се търкулна в ъгъла.
Сони се приближи до него с усмивка и каза:
- А знаеш ли, че всяка капка може да стане смях? Само трябва да я превърнеш!
И му подаде малко бурканче, пълно с детски усмивки -събрани от Мисия „Усмивка“. Когато Капчо го отвори, засмя се… за първи път. И започна да се превръща – от тъжна капка в игрива, балончеста, веселяшка капка!
Сони прошепна:
-Всеки има нужда от малко кураж, нали!
19. Среща с Магьосницата Кристалка –
вълшебница на солената светлина
Сони усети нещо необичайно -въздухът ухаеше на сняг и светлина. Изведнъж от тавана започнаха да се сипят кристални прашинки, които се завъртяха и оформиха изящна фигура от солни искрици. Това беше Магьосницата Кристалка – най-мъдрата вълшебница в цялото солено кралство.
-Сони, ти си стигнал далеч -каза тя с глас, който звучеше като песен от снежинки. -Но сега ще ти подаря нещо повече от подарък. Ще ти дам способността да виждаш невидимото -чистотата на въздуха и добротата в сърцето.
Тя докосна муцунката му с кристалната си пръчка. В този миг Сони усети как всичко около него засия – всяка частица въздух, всяка искра сол и всяка усмивка на дете.
- От днес ти не просто побеждаваш вируси -ти вдъхновяваш чистота, грижа и светлина -прошепна тя и се разтвори в облак от звезден прах.
Сони я погледна, усмихна се… и си пое дълбоко дъх.
-Всяко вдишване е вълшебство. И аз ще го пазя. До финала му оставаше малко...
